Автор: Златин Караниколов

Целта на настоящия бюлетин да Ви предостави информация за ползваната в бранша терминология. Този материал е опит да бъде внесена яснота в ползваните понятия, а изборът и симпатиите на всеки един от Вас ще бъдат индивидуален избор.

Често в нашата работата срещаме описания на един и същ продукт наричан от партньорите ни с различни имена. Разбира се, става въпрос за маркучи и широко навлезлите в употреба синонимни определения. По-долу в този материал ще се опитам да внеса яснота в ползваните термини, а изборът и симпатиите на всеки един ще бъдат индивидуален избор.  Понятието „въздуховод” възниква в следствие на опит за дефиниране на специфична продуктова група маркучи от гледна точка на транспортираната медия. Синтаксисът на термина подсказва, че става въпрос за пренос на въздух или в по-широк смисъл на газообразна медия. И тъй като често инсталациите транспортиращи газообразни медии са изградени като комбинация от меки и твърди връзки, то маркучите използвани в тези инсталации биват наричани „гъвкави въздуховоди”. Не е за пропускане факта, че думата не възниква в България, а е внесена за употреба у нас от руския език „воздуховод”.

Масовата употреба на термина „въздуховод” е придружена с промяна на първоначалното съдържание на понятието. Днес ОВК специалистите „използват” гъвкавите въздуховоди при всяка една пневмотранспортна аспирационна инсталация и независимо от това, че в тези аспирации често се касае за транспортиране не само на въздух, а и на твърди частици във висока концентрация, използваните маркучи продължават да бъдат определяни като „гъвкави въздуховоди”. Това са по-скоро маркучи предназначени за транспортиране на абразивни материали (цимент, дървесни стружки) примесени с въздушна струя в условията на вакуум.

Други популярни приложения на „въздуховодите” са аспирация на химически агресивни или газообразни медии с висока температура, газообразни медии опасни за човешкото здраве (дим от заваряване, изгорели газове на автомобили) и във всички случаи когато една газообразна медия следва да се транспортира през другата такава без да произтече смесване на медиите.

„Шлаух” и „шланг” са заимствани също от чужди езици (съответно от немски и нидерландски/холандски). Употребата им е дълбоко навлязла в българския език като включително са се формирали визуални паралели между понятията и вида на маркуча. Така „шлаух-ката” най-често е маркуч с малък диаметър, а шлангът е по-скоро противопожарен, армиран или гофриран.

Що се отнася до словосъчетанието „гъвкав тръбопровод” смятам, че то възниква в резултат на опит за описание качествата и поведението на продукта в работна среда.

За всеобщо удовлетворение съществува изцяло български термин, който включва всевъзможните приложения и визия на коментираните продукти. И това е терминът „маркуч”, чиято употреба винаги звучи на място, защото както може да има маркуч за транспорт на сярна киселина, така и пожарникарски маркуч, маркуч за газ пропан-бутан, маркуч за бетон, маркуч за абразивни материали, маркуч за мляко, маркуч за транспорт на зърно, маркуч за  и т.н.

Ето как динамичното смесване на култури и езици дълбоко е навлязло и в родната индустриалната терминология.