markuchi


Бюлетин №2 - Кратки дефиниции на основните технически понятия в терминологията при работа с маркучи Печат E-mail

Автор: Михаела Илиева

Еластичност:
Способността на материята, от която е изграден един маркуч да възвръща формата или обема си при деформация, причинена от външни и/или вътрешни на маркуча въздействия.

Гъвкавост:
Показател за изразходваната енергия/сила, необходима за достигане на най-добрия радиус на огъване (колкото по-висока е изразходваната сила, толкова по-малка е гъвкавостта).

Радиус на огъване:
Радиусът на огъване се ползва като показател за гъвкавостта на маркуча. Радиусът на огъване най-често е представен в милиметри и се измерва от центъра на окръжността до вътрешната част на маркуча при максимално работно налягане.


Работно налягане / Налягане на разкъсване:
Работното налягане се дефинира със стойността на допустимото налягане, при което един маркуч запазва оптимален радиус на огъване. Налягане на разкъсване е стойността на налягане, при която маркуч запазва целостта си преди разкъсване при тестови изпитания.

Компресивност:
Аксиална и/или радиална промяна в обема, профила и/или дължината на маркуч.

Добавки:
Всички съставни части в синтетични смеси, които не са полимери или техни първични продукти и са добавени в относително малки количества. Примери за добавки: проводими сажди, средства за защита срещу огън (смес предотвратяваща запалване на материала), UV стабилизатори, халогени и други.

Халогени:
Елементите флуор (F), хлор (Cl), бром (Br) и йод (I) формират халогенната група. Използват се като добавки в изходните суровини за временно постигане на несвойствени показатели на материалите. Вследствие на контакт със слънчевата светлина халогените се разлагат/изпаряват и материалите възвръщат базовите си свойства.

Устойчивост срещу абразивни материали:
Деформация и/или протриване по повърхността на маркуч, която е резултат от отделяне на малки частици, породено от механично натоварване (триене) може да бъде минимизирана чрез използване на добавки и модифицирани материали, които възпрепятстват процеса на ерозия/захабяване на маркуча.

Стареене:
Съвкупността от всички необратими химични и физични процеси настъпващи в материята в хода на времето. Това води до влошаване на характеристиките на работа (радиус на огъване и работно налягане на маркуча). Причините за стареене на материала са: температурни промени, светлинно въздействие, химически взаимодействия, атмосферни влияния, (кислород, озон) и др.

Издръжливост на натиск:
Съпротивлението, което оказва материалът, от който е изграден един маркуч срещу външна механична сила.

Еластомери:
Обозначаване на напречно свързани макро-молекулни материали, които могат да бъдат разпънати поне двойно от тяхната нормална дължина под въздействието на малка сила при стайна температура и могат да възвърнат първоначалната си форма бързо и напълно, след като деформиращата сила е премахната.

Добавки срещу възпламеняване:
Това са синтетични добавки, които понижават запалимостта на горими материи. Обикновено такива добавки възпрепятстват възпламеняването на материалите, от които са направени маркучите. Често използвани поради изискванията за безопасност в работна среда.

Твърдост:
Съпротивлението на едно тяло при проникване на друго: при материалите от типа на каучук твърдостта по Shore се определя съгласно DIN 53505. [Острие (пресечен конус по Shore A или конус по Shore D) се притиска към мострата с точно определено пружиниращо напрежение. Твърдостта се измерва според дълбочината на проникване (от 0 до 100 по скалата на Shore).

Устойчивост срещу хидролиза:
Хидролизата представлява необратимо разпадане на материята, от която е произведен маркуч на изходните компоненти вследствие на контакт с вода. Резултатът от хидролизата е отслабване на механичната сила на маркуч. С помощта на добавки към изходната суровина се постига устойчивост срещу ефекта на хидролизата.

Устойчивост срещу микроби:
Маркуч без допълнителна защита срещу микроби е с риск от разлагане, което може да бъде причинено в микробна среда. Комбинацията влага + висока температура (например съхранение на зърнени култури в силози) ускорява този процес. В подобни среди микроорганизмите се размножават изключително бързо, а ензимите, които отделят унищожават маркучите.

Устойчивост срещу озон:
Озонът е съединение от три кислородни атома в една молекула (О3). Образува се от действието на силните UV лъчи върху кислорода в атмосферата. Поради неговия състав, озонът е силно реактивен и реагира много лесно с органични субстанции.

Абсорбиране:
Абсорбирането на течност или газообразно вещество от маркуч, без да протича химична реакция между тях. Резултатите са увеличаване на обема и теглото на маркуча, съпътствано от понижаване на механичните свойства. След като абсорбираното вещество е вече изчерпано съответно и подуването е намаляло, първоначалните свойства на продукта се възстановяват почти напълно. Раздуването е обратим процес.

Устойчивост срещу ултравиолетови лъчи:
Множество материали, които често се използват за направа на маркучи могат да бъдат химически разрушени от ефекта от UV лъчите в зависимост от продължителността и интензивността (стареене). Може да бъде постигнато стабилизиране срещу стареенето като се използват UV стабилизатори и/или цветна пигментация.

 
< Предишна   Следваща >